Sleepwalking

Парализирай ме
парализирай ме по
главната ми ос.
Счупи ме на парчета
а после търси грешките
в мен. - изхвърли ги.
нека пъзела е верен
поне един път да съм нещо
повече от грешка.


Защо ми е да знам
защо ми е да имам
за да го изгубя
за те изгубя пак?
болезнено е
и всеки път
боли все повече
и ставам все по добра
в губенето.
В губенето на вещи
в губенето на хора.
безразлична ли да съм?


Вярваш ли
вярваш ли ми
вярвал ли си
или си поредния неверник
в тълпата с глухи
и слепи за уханието хора
къде ви отидоха сетивата
нима не можете да различите
нима не можа да различиш
любовта?
Нима не съзря истината
очите ми излъгаха ли те?

Вървя по отъпканата мокра
улица
и ми е мокро
и обувките ми пропускат водата.
водата в дробовете
водата която ме задушава
не ми достигаше въздух
но не умрях.
Или не истински
всеки ден умирах по малко
но и ти ме съживяваше повече
и сега като те няма
страдам от наводненията.
И спирките с хората
хората които са криви
и празни
някак си безразлични
и дъжда ,
който отмива погрома от мене
отмива поредния
но не и последният.

Отмий мрака
и измии оковите
които утрешното слунце
ще изсуши и огрее
отново.!!!!