She is like the wind..


Втривам пръст
в косите си
и я търкам в кожата си
нека почернее
нека кърви
нека да знам че съм жива
и болката да ми тактува
болката в дует със спомените
какво по горичво и сладко от миналото.


Нека бъда филм на лента
и ти като ценител
да ме гледаш отново и отново
и да не ти писна.
Чувствам се като поредната щриха
еднаква и незабележима
за кой ли изпъквам.

Вървя и по душата ми се
сипе прах
вали носталгия
и тегне меланохолия
чувствам се като часовник
отброявам хора , усмивки
моменти и не спирам
кога ли ще ми раждясат болтовете
и ще спра да тиктакам
толкова съм механична
че дори за момент не се
замислям защо го правя
някак си навика се е вкоренил
в съзнанието
впил се е като жадна пиявица
в прясната плът
и просто смуче
смуча информация
изсмуквам се сама
и накрая ще бъда
поредната тленна отломка
на уж спрелият часовник
...

изгубих броя на дните
и минутите ме спират
взривяват възприятията ми
поглъщат съществото ми
и се губя толкова несъществена
спри спри спри
да отброяваш
спри да гледаш
просто ме почувствай!