DAMAGED


Толкова беше
безсмислено
да си играеш със смисъла ми.
Празно ми е ,
че всичко което
чувствам е прахта
полепнала по костите ми.
Толкова ли съм изминала
толкова ли съм минала?
или съм минало
отговори ми
защо ме забрави?

Защо ме остави
там в калта
да гния
лепкава и мръсна
честно да си призная
страх ме беше
от отражението
в онова твое огледало
дали беше пречупено отражение
на това което искаше да съм
и аз се изплаших
не знам?
дали времето ще промени
сърцето ми
любовта ми
дните ми
съзлите и капките
кръвтта и думите
шепота и болката
прахта и отражението???

И ако някой успее да ми каже
колко струва
обезболяването
и моля още един кашон
пълен с усмивки
за всеки ден
от проклетата година
театъра сама си го правя
зрителите се забавляват
и само вечер ,
късно вечер пред
себе си болката ми
мога да призная
и в алокохол да удавя...

И никой да не е посмял да ме осъди
никой който умее
да се крие във лъжите , чужди..други.

Нека съм поредната сянка опрашена
поредната кукла изплашена...