Nothin

Вървя към никъдето
опрашена от хилядите спомени
веществено изсъхвам
съществено увяхвам
и тишината е моя придружител..

Толкова много хора
и винаги , винаги сама
дали утерто
ще има значение
дали сега има значение..

Сенки на отминали "аз"
всяка е смела
а вътре в себе си
чувствам най слабото звено
ако знеах колко ще трябва да мине
за да знам че всичко ще бтде наред
мразя моите отражения
и всички тъпи огледала
я които мога да се видя
и да съм крива

чудесен мрак
и не искам да ме интересува вече