Wednesday, October 31, 2007




You're all I need


Не бях до теб
за да ти кажа
клавишите се движат
със боязън
не бе до мен
за да ме разбереш..


"макар мълчанието
да предизвиква рани
извиквам
нещо трябва да споделя,
докато няма загрижени,
нито заслушани
и всички са разпиляни
на някъде"

Сега света тежи
под снега
дори със съвсем малко
в хаотичният свят
красотата се ражда
която ще ни отхвърли
както и да го стори
защо?
ние не сме така
крайпътно бели и красиви
така пейзажно тихи
изваяни
така неприкосновенно истински
безоблачни ,
безконечни и не разкъсани?

никой не ни е изваял още
и аз се дълбая
навътре в кръвообращението
инжектирам повече тъга
за да мога да получа още малко радост
дълбая по мен
за да си направя скривалище
и да се скрия от теб
и от студеното безразличие
което ме души
залепнало като примка
за бялата ми шия..

потърси щастието от някого?
издълбай се по навътре
и прегръщай останалото
точно така прегърни си раните..


"Виковете на едно тяло
се равняват сега
с мълчанието на едно дърво."

тъга на сенките
които приближават бреговете ти
не се отдръпвай
ще излекувам раните ти
позволи ми?
моля
обикни ме
бъди истински
за един скапан момент
бъди истински
бъди до мен
с мен
за мен
остани..

хората бъркат глътка въздух
с дръпка от тютюн
хората които ни водят
са се довели
до краен предел
на пустата лудост

в дълбините на своите пориви
страдай вместо мен..

only for you my darling..

0 коментара: