Broken Skin


Крещя
дера с нокти
кървя
и искам
да се саморазкъсам.

Остави ме поне
за секунда
да си поема
глътка въздух
да я усетя
дълбоко в дробовете си
и да умра в покой.

Наранена кожа
счупени крайници
разпадаща се обвивка
накратко това бях аз.

Тънех в погрома си
победена в всеки аспект
и вече нямах сили да се боря.

Всичко което някога съм искала
бе ми отнето
тоест никога не съм го имала
всички неща ,
които имах
ме притежаваха!

Неизменна част от пъзела
аз не спирах да се лутам
и да доказвам уж
колко съм била силна
а силата ми се изчерпа отдавна.

Накъсан дъх
се опитвам да поема ,
а той бива пометен
от жестокия вятър.

Топлинта ми замря
с нахлуването на снега
в дверите на моя свят
и нито една лампа
не би върнала светлината
която изгасна
в мига в който
гладният вятър
се нахвърли върху душата ми
и воплите ми останаха някъде из миналото..

Нищото ме олицетворяваше
криви съчки очертаваха лицето ми
скършени клони ръцете
изсъхнали дърва нозете
и един пън бе моето тяло.

Извън думите бях нищо и всичко
можех да те обрисувам
но нямаше да е достатъчно
можех да те докосвам
но допира не би бил толкова ефектен..

И зимата стръвнишки идва
откъсва усмивките от
съзнанието
и остави отсъствието
на едно чувство
онова с което ти не спря
да си играеш
макар и да не подозираше?
или подозираше?
и все болеше
и сълзите пареха
върху ледената кожа..

зима в съзнанието
спомените изгниваха
мозъка закърняваше
не можеше да бъда открита
студено ми е
и дано на пролет
ми дадеш онази любов
за да възкръснна от преспите..