About a losing someone , myself?


Натежали клепачи и една не умираща умора. Чувствам се недостатъчна или страдам от сърдечна недостатъчност , сигурно е така имам нужда от ново сърце.Отпускам се в обятията на музиката и се чувствам сигурна до толкова до колкото мога да съм.
Изкусителните нотки се забиват в и без това обърканото съзнание следва низ от случки , хора , вечери...

Отнесена седя и размишлявам ..пия следващата бира и се моля някога това да свърши , алкохола да свърши , разочарованията и дори хората. Понякога си крещя , крещя си наум ,а времето е глухо и никой не ме чува за света може би съм поредният тих щурец в късната лятна , есенна , че дори и пролетна нощ?
Ако някога стигна до дълбочината на следващата бутилка или се откъсна от дъното и обаче никой не ме чуе , предполагам ще продължа да си лежа върху зелената трева и отслабена да крещя , да търся своя глас..

Понякога мълча , но никой не ме чува , понякога прекалено слабо дишам и нервите ми се изпъват като струните на китарата , понякога ми е твърде тежко от натиска , който ми оказват поредните груби ръце докосващи нежните ми струни...Кога някой ще ме докосне или вдиша както се вдишва ухаен аромат.
Твърде съм натъжена тъмна и твърде често в един и същи ритъм свършвам .
Имах думите ти , но изгубих себе си някъде в безкрая на събитията , в безкрая на алкохола.Една крайна абстиненция , нуждата от нов ден , в който слънчевите лъчи ще галят студеното ми тяло , ще разбудят замръзналият ми ирис , но вместо него вятъра вледенява всичко от връхчето на пръстта ми до сърцето което така или иначе изсъхна или изгни.

За пореден път съм обгърната единствено от кухотата и празнотата на проклетите стени , стените към които прибягвам самото докосване което ме обгръща.
Задушно ми е навсякъде , отронвам се от картината на света или сама ще се изтрия , някаква мъка в очите ми не мога да изплача , дъждовете отслабват , слъцето изгрява а ме е страх да му се покажа..задушно е. Губя разсъдък , печеля апатия..губя се намирам падащи листа и орнонени сенки , късно вечер се прегръщам с студените ми ръце и самотно заспивам , изглаждам недъзите ми и се приготвям за следващата зима.

Душевни откровения и така отдавна те изгубих.Така ми се искаше да не те губя.. А дали съм те намирала или имала ? Ти имаше ли ме? Удавих се в безкрая на самотата и нямаше кой да ме спаси , домъчняло ми е и отпивам най студената си лъжица от мрака. Горчи ми на езика , ах как ми се искаше да нямам проклети сетива. Загуба на проклето време , но ако усещам загубите усеща ли ме времето?


Тази маска ми пасва , в нея се забиват критики и грубост , нараняващи думи и неизказани погледи , недоказани слова и мъничко страх , нея обсъждат странници и просто някои , които отдавна са спряли да ме интересуват и нека съм студена , защото ми омръзна да бъда твоята чаша , да си наливаш , да ме изпиваш с ръцете си да ме обвиваш и накрая да ме изоставиш и нима винаги ще е така.. Не , за бога не искам да бъда вещ повече , вещ някога по добре вещ никога от колкото да се самозаблуждавам отново , че на някой съм му притрябвала. Любов само във филмите , замазват наивните съзнания , опияняват и изпълват с надежда сърцата на отчаяните , карат те да вярваш , да търсиш , да чакаш и накрая оставаш с изпита чаша и изстинало сърце..
като всички вълни не би ли си тръгнал от бреговете ми?!
или?

"Open me like a door, a flower or a boy or a cloud that went grey
There's nobody in the streets, or in their homes, just skies and winter play
Bring my freedom!
Got to save this poisoned feeling, my mind ain't clean because i'm a lover
Dreaming won't heal, here's a clue; I am here for you, i'll be your provider

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls behind closed doors well I'm just a baby in your arms.
I'm not alone I've got this microphone and I know that I ain't gonna fool yah,
We watching fear, read a magazine, just to keep our minds erased.
Keep our minds erased!

We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
A love is made like a starbucks chain and we're taking all of you home.
We're not alone in this psychrodrome, and I know that I don't want to lose yah,
livin' the dream if you know what I mean, and i'll be that boy you used to know.
We're not alone in this psychrodrome, but I know that I don't want to lose yah,
afraid of the walls, behind closed doors well I'm just a baby in your arms. "