Razorblade Salvation..


Всичко е празно
няма смисъл
и аз съм просто сянка
тъжно е да си никой
да чувстваш студа
по настръхналата ти кожа
сълзите по сухите ти устни
и всичко е различно.

Поредната късна есен
в която и аз съм твърде окъсняла
от към всичко наоколо
колко е странно
да си поредната пътека
по която някой минава
и после напуска
без да се сети че някога
му е оказала помощ..

Наранена съм откъм
чувства и вътрешност
по добре ще е да нямам сърце
да не мога да зная
и да виждам
да не плача и да не бягам
колко пъти още ще бъда изоставяна..


Страх ме е да заплача на глас
за да не ми се присмеят
ще се моля да ме открие някой
преди да съм загинала от
пустата му самота..
казвах си че съм я заслужила
от нищонеправенето
но един ден разбирам
че всичко е разбито
и от вътре и от вън
мразя те
крещя по глуповатото си отражение
ОТРИЦАНИЕ
и още едно
коя съм
свита в ъгъла се крия
от теб от него от ВСИЧКИ
не ви ща самосъжалението
нито милите думи които ще забравите
не искам да съм отминала
не искам да бъда просто поредната
казваш си че имаш нужда
но това е само поредната самозаблуда
мразя ви бе
не това не е поредното де жа ву..


празно е не когато няма нищо
а когато вече те няма...