Dead Seriously




Безсилна ,
взирам се в отминалите думи
заслущвам се - в отминалите картини
и затаявам дъх
пред всички несъществуващи звуци
друга съм , чужда съм
виждам се от друг ъгъл
в друга реалност
и се виждам как греша..
Няма как да върна и този
отминал кадър
черно - бели усмивки
и прекалено много часовници
чувствам се зависима
ограничена , кална
безсилна..

Безсилието ми се изразява
в остеопороза
на съзнанието
затворена , изолирано
порядъчно?


Опитоми ме забога
в клетка съм
тялото - затвор
където няма вход и изход
опитоми ме !!!
Изгубена съм ,
като малко дете в парка
опитоми ме
ранена съм като животно
или ме опитоми или ме убий..

Обвивам се в есенен хлад
а ти знаеш ли какво е
времето вътре в мен?
Вкусвал ли си
от онзи студ по устните ми..
изстивам ,
от хилядите ветрове
на прокелтата незаинтересованост..

Парализирана съм
клетка по клетка
вдишвам
и всичко което ми остава е прах..

Обвивката ми се рони
мълчанието е
залепнало по устата ми
нека си сдъвкаме езиците
за да изговаряме думите по лесно.

Дъвча пръст
за да не горчи повече
тъпча барут във всяка рана
ето взриви ме
та нека поне веднъж
спра да чувствам истински

извън този мрак
и аз съм просто
сянка..