Tear Drop



Неизбежно е разкъсването
последвано от разпадането
и всичко което съм била е прах
не исках да бягам от себе си
но просто така се случи..

Винаги избързвам
и всичко което ми остава
е счупеният гръбнак
нараненото ми сърце
от което липсват парчета
понеже винги се раздавах
и оставях частици от себе си
на разни хора
които не ги оценяваха и ги потъпкваха
и сега от толкова много частици
съм останала с една гротескна сянка?

"Кога някой ще бъда там
просто там?
За мен
ще държи на мен
може би би ме обичал
и ще иска да ме задържи до себе си.."

Стоя за пореден път и се взирам в огледалото
"Колко пъти още ще се погледна
и всичко което ще видя ще е е нищото
страдам от нужда , загнездила се вътре
в обеднялото на цветове съзнание ,
нужда разкъсваща тялото ми като ненужна дреха
смъквайки слой по слой , ненужните пластове
и ето ме единственото което ми остана е душата
прося за любов
заложих всичко което имах
рискувах ,
винаги рискувам..
и отново ли ще ме отблъснеш?? "

Не помагаше нито алкохола
нито музиката
нито приятелите
за така нареченото ми разпадане
и съзнателно отдръпване
от всички - една крайна изолация
стопиха ми се надеждите
заболяха ме пръстите
да описвам една и съща криза
причинена ми от разни хора
апатията се впива в очите ми
а ириса..няма ирис
лъхам на самота
и понякога се питам
струваше ли си?

Едно прибързване
една неспираща , не затихваща болка
която ме смачква
като опаковката от цигари ,
която изпуши
и аз изгорях
и пепелта ми остана
по студената земя
натъпчи почвата
както натъпка думите си
които се забиха като ками
в съзнанието ми
което крещеше
само че никой не чуваше
което въпреки всичко
се още иска теб?!

И нека агонията продължи
счупена
дишам
прекършена - плача..
и въпреки всичко това е вътрешно
от вън театъра си продължава
изгубих си дефиницията
стигнах до дефицита на чувствата
и не знам
объркването тотално е обгърнало клетките
изтощена стоя отново и се взирам
в проклетото огледало..