Crash

Изтъркани рисунки
задраскани идеи
зачрекнати дни
чувствам се чужда.

Чужда за себе си
и за тялото си
дори и за тебе ,
това незнание ме плаши.

Толкова много се старах
и те изгубих
за пореден път
губя и себе си
не знам как да поправя
тази грешка
как да заменя този край
как да не се изпаря?

Дадох ли всичко от себе си
и какво ако искам
още един ден?
Защо се отдръпваш
нима бях лоша
струваше ли си?
струвах ли си ;/

не мога да избягам от теб
винаги се сещам
винаги мисля
и ме боли .
боли ме за мене си
и за сърцето ми
което се разпра по шевовете
хиляди пътища
и краят винаги ли е такъв?
загуба и мъка

неспособна съм
да те забравя
ако само можех
да залича спомените
теб , усмивките
и всичко друго
защо ме изостави
и ти като африка
а аз като антрактида.

скована съм
до мозъка на костите си
болна вътре в плътта
изгниваща и разпадаща се
като раждясал знак стоп съм
и никой не спира
и ти също ме
подминаваш. :(

всяка болка
е поредното разбиване
почти усещам
как за пореден път
кожата бива разсечена
нямам нищо вече
всичко е пустош!