Painting


Избягвам себе си
избягвам думите
избягвам пустотата ,
която безкрайно ме търси
из кълдаръмените улици
из сперлите рейсове
из угасналите лампи
и така до края си , до края ми?

Отбягвам я ,
а тя се вкопчва ,
оттърсвам се от нея.
Стига вече студ
стига глуха тишина ,
като пустиня вечна
стига пръст във устните ми
мразя я..
мразя кръвта по ръцете ми
изхабени от дращене
по кухите стени
чуй ме , чуй ме , чуй ме!

- - - - - - - - - - - -- - -

Там където не мълча
се изострят думите гвоздеи
думи червей ,
които разяждат плът
посаждат страх
ще ми става се по студено
ще говоря напразно
ще прозирам
ще знам колко е празно
в пълния смисъл на думите
ще се търся в никъдето
открий ме..

"мразя бъдещето си , то винаги
обвинява сегашният момент
за недостатъците си"

Дъвча лъжите
не ги искам вече
не искам свят в който съм и аз лъжа.
Изтъргана по краищата си
само сърцевина съм
крехка , нежна и обвита
в този пласт , в този слой
в тази ми кожа.
Толкова мека и ранима
кървяща и гниеща - плътта ми.

И ако знаех в
чии очи да търся
отражението си.
Бягам , птица съм
не разбираш ли
не виждам себе си
не виждам в себе си.
Виждам само тази необятна
сивота - небето ,
готова да погълне крилете ми
с всичките рани и
да ги излекува.

Но стига вече с сивотата
и тишината в дните ми
ти като най чистия звук
се впи в съзнанието ми
и изпепеляваш сърцето ми
не е тихо , то бие!
няма никой , който
да чувствам по добре
до себе си , защото
ти отмиваш скръбта от мен
с нещо което недоизмислено
е по красиво и от най естесвените неща
от празната улица с светещите лампи
от червеното на залязващото слънце
от босите ми крака , стъпващи
на гладкия пясък , толкова фин
толкова мек и несъвършен ,
по истински и от най топлия бриз
играещ си с косите ми
и от най съвършенните думи
галещи нечие его.

От вътрешната страна на сърцето си
колко много искам да ти кажа
лека нощ , алено цвете
студено - топъл полъх на вятър
шедьовър на мрачната нощ
колко много искам да ме чуеш
о лека нощ , лека нощ..