"За кой ли път аз признавам пред теб,че не мога да бъда сам.Бeзброй години, години наред аз не мога да спра своя бяг.Защо повярвах на думи в които не вярва и малко дете.."

Направо днеска е отвратителен ден..чувствам се ужасно..отново бягам..винаги бягам..бягам от всичко..всичко дето ми се случва напоследък е доста странно..Марто..той си няма и на идея колко много държа на него..не знам за какво се вкарва в филми и си мисли че ще го зарежа..най много и това че ще го зареже и най добрият му приятел..знам сега си има проблеми но не би трябвало да мисли за такива неща..аз не бих го оставила сам..сега му идва Рожденият ден..избрах му най накрая доста зъл подарък ..ще му зема тарамбука ...и хубавото синджирче с анархийката..той си има проблеми..и аз имам проблеми..чувствам се слаба..идва ми да се нарежа отново..но ме спира вътрешният глас който ми казва че съм загърбила тези неща...а дали..??Но не..точно сега трябва да съм силна..да мога да бъда опора на Марто поне това бих направила...всичко е прекалено объркано..не знам вече за какво става дума..дали за мен..дали за някой друг..но бахти винаги е ставало дума за мен..как ми се иска да избягам от цялата тази реалност..от всичко..години наред аз бягам от всичко което ме плаши..или просто ме е страх да си го позволя..сега ме е страх да се влюбя..ами ако отново ме наранят..как ще продължа напред, но прекалено много допуснах Марто до себе си..сега поех риска и като че ли ще си струва..любовта подлудява хората..но разбира се винаги е ставало дума за любов..