Тихо е..опирам глава в студеното стъкло, искам да изляза..
Навън е студено. Ти знаеш ли колко пъти съм усещала студа именно на дни , като този..? Колко пъти съм падала точно пред това все така студено стъкло , даже смея да мисля , че сърцето ми..ах да милото ми сърце е също така студено както и стъклото..както и скованата ми душа..
И все още гледам през стъклото , малкото прозорче показващо ми малка част от света..Не! ..не искам и да виждам света..не искам да усещам болката , да вкусвам горчивината , да помирисвам ледената самота..да се заслушвам в така глухата тишина.. "Нима тишината може да се чуе" - би ме попитал ти...
Да..разбира се , че би могло та нали от толкова много време тишината е единственото , което ме съпътства всеки изминал ден заедно с проклетият мирис на самота..Само понякога се будя сама единствено заради себе си много рано сутрин..и отново гледам през това студено стъкло..дима и строежите, онзи мръсен черен облак извисяващ се над мен като чудовище от най - страшните ми кошмари , който ме подминава умишлено ..да той не може да остане в този град..на това място , който не търпи мърсотията на неискренността , невежеството и самотата , която би му харесала илиу пък не?!
Само ако имаше с кой да я сподели..точно като мен е този облак или пък следващият , а може би по - следващият..толкова много са , че дори почвам да се обърквам..толкова много , колкото мислите ми , които се заплитат една връз друга..но облака..нито той нито аз , нито ти ще се повторим..затова мислех и предишната вечер , когато вървях по ледента пътека..сърцето ми бе все така сковано както и до сега , както и за напред ще се постарая да бъде..и нямаше и какво да ме стопли..да именно какво , а какво ли бих искала..Не със сигурност това нямаше да е човек или пък греша..
Докажи го , но не ти никога не го доказваже , а дори не можеше ..Замислям се..колко смешна мога да бъда унесена в някакви мисли..и свършвам тъжна и винаги се контролирам за да мога да се усмихвам , за да мога да замлъквам..за да може от очите ми да се стичат сълзи , не можеш да разбереш нещо от което никога не си се интересувал нали? Със същата тази глуповатост се събуждам отново , ах това ненужно събуждане..проклето даже..и това опиране на лицето ми в грозното студено стъкло..същият мирис на самота..вкусвам болката..заслушвам се в тишината ..уморена от себе си..и толкова далече от теб..