Свят..нереален изопачен и страшен..тя стоеше и се опитваше да се сети от къде се почва..сълзите се стичаха за пореден път по алените и бузи..очите и..кристално сини и студени..косата гарваново черна..като че ли външността и нямаше значение, нали и тя бе просто поредната тиктакаща машина без чувства..без мечти оставила се на тишината...опитваше се да чуе нещо..но там нямаше нищо..поредната умопобъркваща миражна картина оцветена в черно бели багри..поредната илюзия..поредният несъществуващ звук..и отново тишина..отдавна се беше предала..нямаше никой и нищо..сама ..всичко което виждаше беше някакъв непознат филм..самота,тъга и болка..дали тя можеше да различи реалността от измамните кошмари..чувстваше че постоянно сънува и никога не може да излезе от този сън....сънят и започваше всяка сутрин когато ставаше..в мига в който отвореше очите си..студ...какво ли би направила за да излезе от този безличен и парадоксален свят..дали не беше в хипноза...мрак..всичко беше една заблуда..тя се луташе из тъмнината която я беше опиянила..празна..пуста..какво имаше..дори сърце нямаше..поради факта че то бе спряло да бие отдавна..дали имаше кръв из вените и..или може би поредната доза..мрак..Лили..ръцете и трепереха..отново зимаше от тези малки бонбонки..розови сини..лилави..смисъла на живота и бе да си подари поне малко щастие ..щастие което винаги някой бе разрушавал..нямаше никой друг само тази сладка отрова...екстазито..за никой тя не значеше нищо..поредната наркоманка предала се..оставила се по течението..живеейки ден за ден..в безсмиленият студен свят...от всичко което бе преживяла..от всичко което бе изпитвала някога..и беше омръзнало..хора ..хора..познати , непознати..в един момент винаги я оставяха в един момент отново се изправяше лице в лице с болезнената тишина..вече не издържаше..спомените я убиваха..оставяше на опиянението на дрогата..оставяше се да бъде подритвана..и забравяна...от вътре бе куха..изпразнена от смисъл..една картина ..жалка при това...нямаше дом..нямаше роднини..нито приятели..една самота..всичко беше хубаво до един момент..моментът който щеше да помни цял живот..запознаването с него..човекът който щеше да обича до момента в който не умре...до момента в който тези малки хапчета ме я умъртвят..защо и трябваше да познава някой..в който се бе влюбила..за който би направила всичко и накрая той да си отиде по такъв нелеп начин..просто катастрофа....и цялото действие се бе разиграло пред очите и..в този ден тя умря..или поне онова което я караше да се събужда с усмивка всеки ден..тя умря..духът и умря..нямаше никакъв смисъл..от тогава тя започна да се трови с тези малки малки хапченца..беше правила 4 опита за самоубийство..и нито един успешен..но точно сега го бе решила...нямаше нищо за което да продължава...ходеше и бродеше из пустата улица като някой призрак..очите и бяха кръвясали..в този момент нещо привлече вниманието и..едно захвърлено бръснарско ножче в кофата за боклук..с бавно и уморено движение го измъкна..оголи китките си..и отново тишина..капките кръв се стичаха по улицата..сливаха се с калните локви...свтът пред нея изгасваше..заедно с блещукащите звезди..заедно с бледата луна..заедно с празната и душа..очите и все така изцъклено гледаха на някъде..някъде извън границите на света..някъде в необятното..в несъзримото..на сутринта бледите слънчеви лъчи..огряха тялото на премръзналата от студ ..девойка..до нея имаше само едно бръснарско ножче ..и един лист на който беше написано "Сбогом свят" и то не с друго ами с собствената и кръв..