COLDER


Омразата бликаше от сърцето и , изгаряше очите и
ако можеше би пробила дупки в тялото му само с един поглед.
Тя го презираше , негои всички останали.
Света бе жалък или може би тя го чувстваше така.
Омраза изгаряща всяка една фибра от нейното тяло.
Омраза готова ,да унищожи всеки , дръзнал да посегне към нейният свят ,
към нейните мечти . "Мразя ви!!!" - говореха очите и ,
"Мразя ви!!! " - шепнеха устните и .
Нейният живот бе нейната крепост , нейният затвор ,
а тя така силно искаше да избяга , да бяга далеч и
никога да не се връща , никога да не вижда никой
от миналото си , да загърби миналото , да избяга от света , от хората , от самотата...
Тя не искаше нищо повече от това да бъде щастлива ,
но винаги имаше кой да помрачи това нейно
щастие и както някой някога и беказал
"Щастието е като едно перце , за един миг го има , а в другият е отлетяло"
искаше и се да може да оцени това коеот някога е имала , или ще има ,
искаше и се да задържи онези които избягаха от нея ,
искаше и се да може да гледа напред и да не я интересува
миналото ,искаше и се каменното сърце да спре да бие, да умре
, да замръзне!!! Искаше и света да престане да я
определя по начина по който изглежда нима един външен вид
би променил това което е вътре в нея , нима ако беше по красива ,
по елегантно облечена , по умна това би я направило "някой" , така или иначе тя винаги си оставеше едното никой , никой-то , което пречеше на всички.
Е тогава "майната им на всички " . Тя не искаше звездите ,
не искаше слънцето да грее за нея ,
нито да бъде нещо специално за всички ,
искаше да бъде специална само за някой ,
някой ,който отдавна спря да съществува ,
някой който се изпари от живота и ,
и сякаш нямаше никаква следа и помен от това да е бил някога
в нейният живот . Не тя нямаше нужда от съжаление ,
нито от възхищение . Отдавна спря да бъде някой ,
в който влагаха някакви надежди и амбиции .
Нямаше нужда от фалшиви усмивки ,
от хубаво време , от свят претъпкан с хора ,
които измукваха душата и ден след ден .
Момичето нямаше нужда от омразата разяждаща душата и като някаква отрова ..единствено и трябваше някой ,
който да повярва в това което е , да повярва в ледено - студената и личност..