Нещо си отиваше винаги от мен





Нещо си отиваше винаги от мен ,
нещо ме провокираше в този момент.
Глухият свят ми се стори прозрачен
даже и мъничко сив
някак си глупав невзрачен
протакан , измамен, фалшив.

Голяма доза лъжи
фалшиви усмивки и смях
никой нищо на другия не дължи
и умислена в мисли аз спрях.
Огледах се в тази лъжа
един измамно празен образ
и видях се без душа ,
а от другата аз нямаше и помен.

Всичко изпаряваше се в ноща
губех се в тъмнината.
Колко пъти аз бях отново сама
и колко хора за мене се спряха.
Колко от тях надигнаха очи ,
и право в мойте се взряха ,
там от където извират сълзи ,
и където неродени умряха.

Не искам твоят образ фалшив,
не искам това огледало
нека целият свят да бъде красив
а не така глухо невзрачен.
Нещо винаги в мен ,
отиваше си бавно в ноща.
Нещо във този момент
ме накара да бъда унесено плаха.