"Уникален свят..уникални мисли..уникално...нима самият живот не бе нещо уникално..един път по който човек сам върви..достигайки до купчината с кости на върха на гробището..размахвайки знаменце ..и точно тогава, когато вече си мисли, че е достигнал и опознал всичко от което има нужда..забивайки знаменцето в купчината ..тогава пропада..и се оказва отново там в нищото..в мястото където е бил в самото начало..а от купчината единственото нещо което е останало са разпилени кости..седейки на студената почва..на пустата поляна осеяна с гробове..той разбира,че не е опознал дори частица от това което е..от това което е мислил,че някога е бил..и това представлява целият ни живот..един безкрайно дълъг път до самоопознаването ..но все пак човек умира..и отново не може да извърви целият път,но за сметка на това той израства като цялотстно в много аспекти.." - съсредоточено си мислеше Саманта ,докато слушаше поредната порция "Дъб" излегнала се на все така топлите камъни..на покрива..взираща се в малките светещи точици..на същото онова небе в което се взираше дни наред търсейки отговори на едни и същи въпроси..тогава тя затвори очи и за миг си припомни думите ,които един нейн приятел и бе казал преди няколко дни .."Затвори очи за 10 секунди" - и каза той..тогава тя покорно затвори очите си..преброи внимателно до 10,не че някога би объркала толкова проста функция..но все пак бе внимателна..след като стигна до 10..и отвори бавно своите клепачи тя попита "Защо?" ..той помълча за миг и след това и бе отговорил "През тези десет секунди ,когато ти беше затворила очите си,видя ли колко тъмно и мрачно е там..колко пусто и самотно..едноцветно..скучно..и изведнъж след като отново ги отвори...виждаш целият този свят..в своя пълен разкош..с всичките си окраски и багри..всичките тези много цветове..толкова много усмихващи се хора..живота е прекрасен..един невероятен дар" - завърши той със все така замечтаният си поглед..макар и прости тези слова успяха да я трогнат..и да я накарат да се замисли колко наистина струва живота..и не е ли наистина един безценен дар..всичко имаше смисъл..винаги е имало смисъл..дори в онези дни в които всичко изглежда напълно самотно..глупаво и невзрачно..дори тогава то е имало смисъл..идеята е човек да израстне в една почти завършена личност...