THE NEW SHIT....



Трудно ли е да съм себе си в свят
където бялото не се различава от черното
понеже винаги бива подминавано и загърбвано,
където хората си слагат етикети, свят
в който печеливш е този , който умее
да мами , да гради невидими огради
в един така стъклен и изолиран свят?
Вали , но не в душата ми
вали там където никой не би забелязал.
Обичам да вали така сълзите ми
се сливат с дъжда и света не може
да различи сълзите ми..
Да именно тези сълзи , нима им харесва
да страдам , нима им харесва да ме унижават?
Боли ме , вътрешното ми аз отново хленчи
не ме интересува колко ще боли ,
какво ще ми коства просто искам
искам всичко да свърши.
Щастието ми се изпарява в мига
в който ти ме погледнеш
гледаш ме с онзи поглед все едно ми
казваш ти не си достойна.
Мрак , мрак обхванал цялото ми лице
докога ще страдам и ще ридая ,
свита в онзи ъгъл?Докога?
Гледам скалата в далечината
осъзнавам , че всъщност
това е най самотната душа на света
скалата няма душа би казал ти.Нима?
Нима аз съм жестока , нима света е жертвата
на моят отвратителен характер..
Скривам лицето си зад завесата,
завесата е именно маската с която
съм постоянно и денем и нощем ,
дори и през моят сън.Аз се крия
крия се от теб , от всичи дръзнали
да се доближат до мен.Стойте настрана
не ми трябва никой от вас.Искам да съм сама!!!