Плът разкъсана , овехтяла дрипа
парчета се стичат по пода студен
ридаейки тя колкото може , вика
боли я , духът и изгнива , сломен.

Души я бавно но сигурно , самотата
мрака е вкопчен в студената длан
избледнява , призрачна стои душата
жалко е човек да бъде сам.

Ръцете в тъмното се протягат
чакат някой да ги прегърне , един блян
разглобени надеждите , изгаряти гният ,
чернилката стича се в нищото , там!

Нозете кървят , зеницата се цепи
викове разкъсват мрака в ноща
всички хора са невзрачни и слепи
светът е грозен , умира плътта.

Устата зашита , клепачите също
от очите се спускат кървящи сълзи
такава жестокост на никой не е присъща
дори на надменните палачи нали?!?

Косите увяхват , ръцете се отпускати
чакат да попадната в прегръдките на вечността
душата и мрачните предели напуска
ето това е всъщност на смъртта същността...