Сама , поредната капчица се отронваше от окото и.Беше тихо
небето бе мрачно , тъмата се разпростираше навсякъде
в въздуха се носеше неприятният аромат на самотата.Втора капчица
тишината я изолираше от цялата проклета действителност , тя бе само една малка прашинка в великолепният шедьовар наречен
живот.
Болка , сърцето и умираше , загиваше бавно скоро нямаше да има пулс нямаше да има живот , нямаше да има нищо. Просто още едно тяло без пулс , поредният призрак , поредната машина която бива манипулирана от някакви хора , от някакви емоции , страхове , радости.
Тя бродеше и си проправяше път през мъглата , която се бе спуснала и допринасяше на фона , всички грешаха ако си мислеха , че тя може да изтръгва. Искаше да избяга , но нямаше къде да се скрие , от лъжите , от позора , от света. Нямаше никой и нищо дори собствената и душа вече не и принадлежеше , тя искаше да превърне утрината в една красива слънчева утрин а не в часове препълнени с лоши утаечни спомени..Искаше да полети , но нямаше крила .Искаше да се усмихне , но нямаше за кого....