Не запазвай проклетата дистанция
този път ще ти позволя да се доближиш.
Не се пази , няма да те нараня
не бих и искала да те наранявам.
**************
Тихо е , излегнала съм се удобно
на нагорещения чакъл , музиката
тръби мощно в ушите ми
само аз , приказния покрив
с нагорещения чакъл , звездите
и музиката в ушите ми.
Вълшебството струи от въздуха
вълшебството именно на този момент.
Всичко може да бъде перфектно .
******************

Ще избягам , ще бъда студена
и жестока като Зимата
поне ще знам защо винаги
е студено около мен.
Всичко ми убягва , но поне
разпознавам действителността от
сънищата ,колкото и красиви да са те.
Всичко се спотаи и изчезна
но поне сама ще знам доколко
е вярно всичко това.
*********************

Не запазвай дистанцията
приближи се до мен , няма да те нараня
дебелата стена лед започва да се пропуква
коричката на очите ми също
за пръв път капват сълзи , истински!
Колко тихо се събуждат мислите
няма нужда от никаква светлина
те сами се разтварят и разпукват
като плодовете на дърветата на Пролет.
*************************
Невидими прозорци и вдъхват ноща ,
кратки думи , осмислени спрени на място.
Толкова сама както винаги , сред толкова хора
толкова много непознати лица , които искат
да ми помогнат. И аз отново ще им кажа
това което искат да чуят , намерена..отстъпвам
а те не искат да ме чуят , нито разберат.
Такава съм аз външно дрехите , вътрешно - смут ,
който облича това което намери.
В такъв свят аз ще бъда не всекиго чужда
непозната и същевременно на всеки му известна
мълчалива - вътрешно , а външно - доволна от всичко.