Смут , настъпващ като буря
жадна за разруха отломките са моята душа
тялото ми се разпада ,следва разлгането
вунята е нетърпима , не мога да понеса отново да се оплета
в поредната лъжа , заблуда
илюзията породена от липса на желание
илюзията , че мога да обичам , че мога да бъда обичана.
НЕ! Никога няма да мога да бъда ,
никога няма и да СЪМ..
нито сега нито в бъдеще , нито когато и да е.
Жалко е , когато една мечта умира
а още по жалко е когато целият ти живот
е една мечта , превърнала се в лъжа
сееща семената на раздора в съзнанието ти.
Знам , боли и раната няма да зарасне ,
защото всеки път когато хване кора
ти я разраняваш и започва да кърви отново и отново.
Мъчение , секундите се изнизват изпод пръстите ми
седиш мълчалив и ме гледаш ,
тишина изпиваш ме с поглед .
Спести си усмивката.
Гняв насъбрал се в ума ми ,
гняв разяждащ всяка радост ,
като вулкан изпепелява околните
трови ги с лавата си , или с яростта.
Мрак , не ти искам помоща
не искам да бъда твоето вчера защото съм минала ,
не искам да бъда твоето утре ,
не искам да предстоя нито искам да съм твоето сега ,
защото вече няма да съм до теб.
Искам да съм твоето сбогом ,
отронващо се от устните ти..