Един криворазбран образ
една почти глуха забележка
счупено огледало ,
умираща душа една измислена мечта
за да самозълъгва това в мен.
Безброй пътища и нито един изход ,
много начала но нито един край.
Сълза отронена от нечие око ,
сълза изпълнена с печал и горчиви спомен.
Тишината заглъхва ,
а шума се отливапрез отворения прозорец ,
който го поглъща така жадно , така страстно.
Мрака не ми прави впечатление а на теб?
Харесва ли ти това което виждаш
в онова така празно пространство.
Харесва ли ти да рушиш нечий светове ,
да разбива нечий мечти и сърца.
Върви , както постъпват истинските приятели
остави ме да умра сама.
Пътуваща в някой скрибуцащ автобус ,
мислейки си "къде наистина пътува моята душа".
Еднакво ли е да се чувстваш наранена и сломена
изоставена макар около теб да е пълно с лица
и хора които те изолират със своята студенина.
Който с такава усмивка биха могли да те
предадът , отново и отново.

- - - - - - - - - - - - - - - - - -

Разруха , напълно опустошение
не мога да поставя тези мисли под съмнение
нима има за някого значение?
Има ли нужда от поредното определение.

Дали когато аз тъжа ,
някой ще тъжи с мен
дали когато съм сама ,
някой би искал да е до мен...

Колко много имах ,
но само материални неща
в този свят е пълно с маски
но бродеща в мрака остава твойта душа.

Лицемерие , смут настъпващ
всеобщо изумление
още някой изпъкващ
различност и идентичност
заедно се сблъскват
създава се едно ново творение
отблъскващо криворазбрано..