Sometimes i just don`t know who i`m..


Стъпки , който не заглъхват
стъпки , който отекват в тъмата
глас който не спира де ехти в главата ми
мисли , който не изчезват
припомнящи ми за това което съм

което бях и което можех да бъда.
Около мен са захвърлени маски
маски , на всички онези образи
който градях и който се сриваха.
Всичките мой аз , всичките мой мечти
и идеали , всичките лъжи и истини
в едно цяло.
Мрака и светлината
се преплитаха в ъглите на празната стая.
Кое прави една усмивка истинска
и едно лице без маска
именно истинността която
извира като водопад от очите
имено красотата в една сълза ,
сливаща се с една усмивка.
Колко много пъти образите ми умираха
стъклени маски , желязни маски , дървени маски..
всякакви измислици бяха около мен.
А кое ме правеше не измислена ,
дали не бяха хората с мен
или може би това че не се предадох.
Днес не искам да бъда тъжна ,
не искам и да бъда оново което бях ,
знам че мога да успея и мога да се боря
за това което желая.
Вятъра си играе с косите ми
протягам ръце напред и се чувствам
конфортно в своето тяло в своята кожа ,
в този свят.
Аз знам че мога да заслужа своето
щастие!!!