И няма значение че умирам нали?
Гърлото ми е бутилката от която отпиваш?
И няма значение че много горчи
важното е да се насладиш на питието
да го захвърлиш и да си почиваш.
И няма значение как се чувствам нали
важното е да употребяваш и убиваш
да убиваш парчета от разни души
да ги счупваш залепваш на криво и да си отиваш.
Колко пъти виждам гърба ти ? Дали?
Дали си още човека , който някога беше.
Дали ще рушиш и после градиш ,
но ще знаеш че винаги ще бъда до тебе.
Луната е просто грозно очертание и боли
сърцето далечно обвито във мрак
знам ще е черно без кърви дори
знам че е пусто и няма пътека.
И вече от очите не потичат сълзи
достатъчно много изплаках
в ръцете не остана капка кръв дори
всичко изтече , пресъхна ..умряха.
Умряха сълзите редом с кръвта
рамо до рамо изчезнаха само.
И няма секунда спокойствие , мир
няма покой само самота
и няма усмивка из светската шир
за която бих някога спряла , усмихнала само.
Най тъжно е когато си сам
и всичките ти надежди са предадени , разбити
когато вместо човек до себе си , си имал звяр
хранещ се с чужди надежди мечти и провали.
А какво съм аз , просто временна сянка
остава ми само още мъничко време нали
съм и аз просто един провал
радвам се поне че бях някога до тебе...