For you honey ;)



Смееш ли?Да прекосиш линията
да се впуснеш в мрака
да протегнеш ръка макар
и с риска да не уловиш нищо?
Смееш ли да бъдеш с мен
и да не си до мен
сега и никога
винаги..и завинаги.
Миризмата на цветята ме упоява
транс от който не успявам
да изляза , поне не и
когато съм с теб.
Тогава няма значение от
мястото, времето , обстоятелствата ,
нарицателните
глаголите , атмосферата.
тишината и звука
които са винаги заедно
и все така разделени
студа вкопчил се в мен
и същевременно отпускащ ме
защото ти успяваш
да стоплиш така
леденото сърце
което иначе казано бива смазвано
така и тялото ми в чиято гръд
се усещат ударите на това
все още живо сърце , макар че
тъканта е мъртва от много отдавна.
Макар да не виждам слънцето
аз знам че то е там и макар да не ме огрява
аз знам че мога да почувствам светлината
и така лъч подир лъч ,
които се състезават кой пръв да докосне
бледото ми лице.
Онзи транс , чувствам го отново
нима трябва да бъда нормална
за да мога да видя слънцето
нима има нормални.?
Не аз не живея за да оцелявам
а за да почувствам мига
и да му се насладя
независимо от утрето
от далечното минало или близкото
бъдеще
аз ще бъда това
което мога да почувствам сега
когато
ще бъда до теб!