Безлична ли съм , когато дишам
единствено в съня ми е така.
Различна ли съм когато тези думи аз пиша
и в едно се е сляла еднаквостта.
В сънят ми живота е странен и сивкав
пълно е с хора без маски с очи
с очи и без маски , от който кървави
сълзи изплакват и тръгват после с празни души.
Моментен ли ще бъде този полъх от вятър
и твоите думи които шепнеш ми днес.
За цял живот ли ще нося това сърце от камък
и така безличен ще ми е всеки момент.
Но аз съм влюбена и в живота и в мечтите
обичам да тичам по пясъка мек.
Обичам да викам , да крещя , да обичам
и мразя до дъно сърцето от лед.
Единствено в съня си аз ще бъда различна
различна , без грим и кървящи ръце
ще мога да плача и теб да обичам
ще виждам всичко различно
различно от тази пустиня без ред.
Тихо е , отново съм под небето искрящо
със всичките перфектни блестящи звезди
и ти си звезда макар и без блясък
твоя блясък вътре в тебе гори .
Обичам живота , възхвала на него
обичам и мрязя това мое сърце
обичам леда и най твърдия камък
и когато се усмихнеш това твое лице.
Събуждам се вече всичко е така различно
но нямам нужда нито от маската , нито грима
просто усмихвам се и гледам напред
топлината разпуква и най твърдия камък
светлината пробива и най жестокият лед.