SO SICK OF LOVE
SoNGs




Луна..небе , звезди и мрак ,
който ме обгръща ,
обгръща всяка една част от мен
от бледото лице до босите кървящи нозе...
Тишината и мрака се сливат
и насищат обстановката с тъмни тонове.
Мразя да гледам тази лунаи
да бъда все така сама и тъжна
чакайки някой , нещо...някога?
Уморена от любов , хора които
просто искат да помогнат.
Нека съм сама , но не и днес
нека поне една нощ не бъда
все така обвита в самота
искам да прогледна през мъглата
и да видя най накрая слънцето
искам когато се събудя
да прокарваш пръсти през косата ми.
Искам отново да бъда онази Аз ,
с усмивката радваща се на света...
Агонията убива , нищо друго не остава
освен един спомен и едно име
което ще остане запечатано в съзнанието ми..
"Спомена боли където и да го докоснеш
небето ще е малко ,а морето го няма вече."
И няма нищо по различно от пустотата
ден след ден, месец след месец ,
година след година.
Ниско в дупката е онази самота
за която рядко проговарям
но всички ние сме самотни
вече отпивам с сламка понеже
нямам сили да вдигна
чашата и да я пресуша до дъно.
Оглеждам се в гладката
повърхност на жалката локва на пътя
..виждам онзи образ - покъртителен
и в него оглеждаща се моята гола душа.
Сърцето на парчета и така
парче по парче го късаха и грабеха ,
убиваха и накрая то се вкамени..
тишината ме изпива и накрая и
аз оставам поредният звук в
една гама пренаситена от мелодий
коя от коя по черна и по мрачна.
И когато отвориш очите си
ти дори няма да ме помниш...