Beutiful morning


Колко може да струва една усмивка ,
дали ще можеш да понесеш още една?
Още една изпълнена с добри намерения
излъчваща спокойствие и в същото време
си остава просто поредната на фона на мрака.
Гледаш все така изпълнена с надежда ,
но и безинтересно.
Още една усмивка , още една добра дума
още една стъклена маска , счупена на парчета.
Докога ще си седиш там ,
така близо до душата ми и
същевременно така далече от мен.
Така ми се иска да те докосна ,
но когато пресегна ръцете си
те остават все така празни
защото теб те няма отново и това
ще бъде поредната нощ в която
някой ще мисли за теб
а ти ще бъдеш така спокойна
и неподозираща нищо
вглеждаща се в бледата луна.
Виж аз спя под звездите
виж аз оставам все така сам като небето
фокусирано от хиляди самотници и невежи
виж виж виж ме
не е толкова лесно
защото съм винаги там
защото винаги си сама
с онази нетърпима ярост която
само ти можеш да наречеш любов.
Която искам да спечеля или да изоставя
аз не умея да дишам..
нямам хриле за твоят океан
нито очи за твоето лице
нито ръце с които да те прегърна
поне не и вече..
от толкова отдавна копнея за това
че ръцете ми се превърнаха в прах
който потъна някъде
из времето и пространството.
Не чети думите ми на обратно
няма да стане по лесно.
Ще ти призлее , обич моя и единствена
защото аз обичам само теб
времето не е нищо повече
от един полъх на вятър
света е малък за душата ми
за това не принадлежа към този свят
нито принадлежа на теб.
Една усмивка достатъчно ослепителна
за да откача
не искам да я докосна
защото отново ще я обикна
и ще съжалявам
а това съжаление ще ме накара
да изтръгна сърцето си
и когато го изтръгна
ти ще се усмихнеш
ще ме погледнеш с онзи
непринуден поглед
и то ще бъде завинаги твое
един единствен миг
обич моя
защото после ще си отида
заедно с утрото което
ще дойде и ще бъде все така прохладно.....