Descend the shades of the night


Не ми се усмихваше вече
съзлите като че ли най накрая бяха свършили ,
а болката изпълваше дробовете ми
задушавах се от опитите да си поема въздух
от опитите да погледна света
съзнанието ми беше потънало в мрак
имаше достатъчно студ около мен
и кожата ми настръхваше
достатъчно отрова проблясваща по устните ми..

Пепел и отломки от минали аз
никой не се ровеше в прахта
освен тези които наистина бяха мъртви.
Да и аз кървях
и аз страдах
и крещях
виках , не издържах
падах , ставах
умирах , давех се
болката в дробовете ми бе все по голяма
все по тежка
все по непосилна.
Нямаше да бъда по силна
нито утре , нито днес , дори и вчера.

Възможно е да става по зле
но очите ми се умориха
светлината не се открояваше
изсъхвах..
сухи листа
сухи хора
с пресъхнали усти
с още по сухи и студени отговори?!

Заместиме с отговори
задай ми още отговори
нямам нужда от въпроси
нито от хладни сенки
кръвожадни думи
нахвърляйки се върху теб
и другия до теб
готови да разкъсат всичко
по пътя си ,
пътя в края на зимата
в края на крайното мен.


Не мога да дишам
обвини ме?
Да виновна съм
за това че не мога
да се боря
думите го правеха вместо мен
забивам кърфица след кърфица
в сърцето ми
пробойна след пробойна
и без това достатъчно бях пробита
и изкривена от хилядите
разпокъсани сенки в мен!

Мразя се , мразя се
бих си отхапала устните
за да спрат да се отварят
бих си откъснала езика
за да спре да говори
мразя когато окото ми сълзи отново
и черната нощ се разстиля пред мен
като пустиня
там никой не броди
освен тези които вече са мъртви!