You never know


Неизвестна , празна , безсмислена
вървейки към тихата нощ
отрязвам спомените си
и ги слепвам различно
опипвам отчаяно съзнанието
и усещам мъртвешкият му цвят.


Научи ме как да не те докосвам
как да избягам от бездънното нищо
никога незаситено
никога неизчерпано
винаги тлеещо и бълващо тъга?

Научи ме как да зашия устните си
когато единственото им желание е
да докосват твоите
отрежи ръцете и ги научи
да не прегръщат..
изтрий очите
за да не могат да гледат отново в твоите.

Мрака , който идва
не те изненадва
по добре да замълчим в нищото
и в крайна сметка
да черпим сили от болката
вплела се в нас , в мен..

Никога не знаеща
искаше ми се да не дишам
да не дишам от отровния ти въздух
който изпълваше с празнота
дробовете , разнасяше се из вените
и убиваше сърцето.

Безразличието ти
се забиваше като голяма кърфица
в обеднялото ми съзнание
разсипана на парчета
разливам се в горчивата пръст
присаждам в сърцето барут
и се моля да го взривиш
нека поне то спре да боли...