Ashes to ashes , dust to dust...


Тишина , изпълва дробовете ми
изпих достатъчно горчилка
и хиляди лъжи за да забравя миналото
и все пак горчи.

Хлад , полазил ръката ми
впил се с ноктите си
в изстиналата гръд
там всичко изгасна , угасено..

Хиляди обещания и усмивки ,
фалш изпълнил душите
промил възприятията
объркал сетивата
изменил същността.

Истината - всичко което търсех
истинското - което мислех че намирам в теб
лъжа , това което получих.

Разкрих пред теб цялата ми душа и сърце
и ти ги смачка и захвърли като лист хартия
изтри очертанията ми
и аз се стопих , загубих се.

Изстинали думи ,
хвърлящи сянка
на предишното аз.
Предишното което убих
и се прероди в ново
изпълнено с мрак.
Мразя да бягам
от това което обичам ,
мразя и да обичам
това от което бягам
а именно спомен.
Твърде топъл и мек
за да го усетя
и толкова студен и черен
за да го изям
и да не се заситя
да бъда празна и студена..


Тихо ли е , когато
една луна угасне
и умре ..потъне.
тъжно ли е когато един
човек умре?
Всъщност жив , но изгнил
отвътре сенчест
и думите като червей глождят
и похабяват така или иначе
прогнилата плът.

Убий всичко в мен
облечи се в кожата ми
стопи страха от очите
изтрии болката от сърцето.
Не , не можеш
ти го разби , скъса
изплетечи глухото "сбогом"
нека да е "сбогом"
и аз като паметник
да остана прашна
и забравена.

Обичам да усещам аромата ти
и тайно си представям
ръцете ти , галещи
настръхналата плът.
Минало , прах и пепел
изгнилата същност
на една умряла любов
това ли е всичко???

Затвори прозореца..
студено е!!!

Посветено на Льо , който никога няма да го прочете..