Прилепът - Димитър Воев

Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.

Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке -
усмихнат призрачен албум.

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.

Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.

Дали ще ме намериш
във цирка на един живот
където стройни земемери
постоянно мерят твоя гроб.

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.

луната хладно жълта
окултно свети пак за нас
гласът ми каза "добър вечер!
вашият прилеп съм аз".

Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа -
всеки себе си чете.