Slit Wrist Theory



Щастлива собственичка съм
на всеки недостиг.
Събуждам се с глад
заспивам с глад
и никога не се насищам
на тези провали.

Веригите се поклащат ритмично
от нозете ми ,
а очите ми празни и уморени
да търсят , да чакат , да се надяват.
Устните наранени и погнусени , прокъсани
от толкова думи
от толкова фалшиви целувки ,
които смятах за истински?

Тъжно ми е
прозирам през лъжата
моята ли бе
или пък твоята?
Аз която вярвах сляпо,
или ти който ме лъжеше.


Погледни в руините
на сенчестото ми тяло ..
не искаш?
огорчен ли си от погнуса избяга.
Но нима мили мой не разбираш
ти бе вируса впил се в костите
разбивайки ги напрах
счупвайки всякакви предпоставки
и несвързани изляния.


Никога не спирах
да вярвам
че някога
някой ще е до мен,
но този някой
винаги си отиваше
когато имах нужда от него.

Аз пия от самотата
или тя може би от мен
жадна , преглъща
и се впива все повече
в изтриващите се очертания.

Хладен вятър
прочиства съзнанието ми
от чернилката
с която го покри..

"отначало ги чакаме с любов
после чакането става омразно
след това ги чакаме с омраза
накрая ги чакаме от омраза"

и ако питаш кой..те ветровете
на опустошението!