[After Change]


Перманентно черна ,
вплела се в недостатъците си
изравнявам кривината си
и се виждам сама..

Душата ми е недъгава
претърпяла човешка жестокост.
Емоционално увредена
не искам повече промяни.

Искам, да мълча
не ми се говори.
Няма дума , която да опише
бурята в мен
и мракът , който ме обгръща
както глупавата завеса тялото ми.

Няма наименование
за болестта ми ,
не знам и лек..
не познавам лика си
и ръцете са ми странно самотни.

Исках да гледам
но нямах очи за видя ,
нямах хриле
за пустия ви океан.
Нито лице
за да бъда като вас.
То е изтрито
някъде е под
хилядите слоеве
маски , лъжи , миражи.

Вярвах , бях , съм?
.. разочарование
и хора , които не спират
да разбиват съзнанието ми
с студени думи
погрешни действия.

Толкова много имах да кажа
но нямаше кой да ме чуе
и някак ми се плаче ,
а няма пред кого ,
а когато има не могат
да разберат.

и виждате ли рисувам с сажди
и задрасквам хиляди образи
и кой от кой по не истински.

Изгубих се в собствените си лъжи
и нека потъвам...
пръсвам се по цепнатините
изтичам от пробойните
и винаги сама?

А ти беше ли там
беше ли да чуеш
да разбереш
да ме ВИДИШ..