Няма Любов

Изстрадала светлина
и хиляди грешни фабули
няма точни думи
и самотата се прокрадва ,
усеща се в дъха ми ,
оглежда се в очите ми..
познава се по студа.

Меланохолията ми няма бряг
само струни
и всеки път звучи все по
изкувствена ,обгръщаща
с фалша си.

Няма сладост
усеща се само горчивия привкус.
И аз като добра лъжкиня ,
казвам "всичко е наред"
и се усмихвам кротка.
Избърсвам с парцала
стичащите се сълзи
и почиствам душата си
от чернилката , която ми подари.

Няма лъчи , нито звуци
има слънце ,
но то не ми носи топлина.
Има хора , но те
не ме правят щастлива.
Само пепел от угаснали
обещания , мечти
и отново разочарования.

Търсих я ,
търсих я в очите ти
в сърцето ти
дори в празната кофа
в студения под
и не я открих..
няма любов.