The games you play



чети ми приказки
и ме прегръщай силно
носи ми чай
и ме увивай в себе си
целувай ми носа
и ми хапи устните
пази ме от студа ми
и уханието на зима
носещо се от сърцето ми.
дишай от мен
и не бягай
не бягай
след като си съблека душата
след като си отворя гръдният кош
и на земята остане само кожа
само преструвки
само неистиност
само лъжи , в които не вярвам
в които дори ти не би вярвал
които казвам
защото ме е страх да бъда
да съм
толкова уязвима
така реална
защото имам нужда от безумия
и с тях ми е пълен въздуха
защото съм леко полудяла
когато ставам рано
и те гледам с пълни очи от щастие
от раздвоеност понякога
от умора да нося
всичките глупави пластове
когато просто искам
да ме видиш
наистина
и гола.

my propeler

"I have loved you more fiercely
than I have
ever loved anyone
and it frightens me
it breaks me
it drains me
to know I can only say these things to
poems that will never love me
and can no longer say them to you."

да.

страх ме е
че вече не мога да обичам
или поне забравила съм някак
страх ме е
че чувствам самата себе си
като един болезнен недостатък.
страх ме е
че за мен не съществува повече
онова "и тъй нататък"
страх ме е , страх ме е
безумно
нелогично
до припадък.
страх ме е ,че думата "любов"
остава някак само и единствено дума
а всеки мой белег крещи ,
напомня
и боли
че живея в огромна заблуда.

XX

xx

когато пиша не боли
само себе си имам
и пръстите..

пръстите които натискат клавишите
насочвани от едното сърце.

когато пиша не страдам
и мълча , много мълча
когато пиша изтривам
и премахвам
всичко което ми пречи
просто да съм..

и заключвам го
преди аз да изключа.
там където най боли
винаги успявам да те намеря
където мазохистично търпя
защото без теб няма да съм същата.

"вече не знам дали искам да се удавя
в любов , водка или в морето..."

I love it




Трудно се описват чувства
с думички и изречения
трудно , но пък после те прочувстват
и изтриват всякакви , безсмислени съмнения.
Трудна съм и аз
и любовта ми също
често съм просто тъмен шоколад
сега горчива съм
пък после вкусна
и се радвам , че все още ти понасям.
Но пък ти
си най красивият ми блян
чак не вярвам , че си истинска реалност.
Ти си моят , принц и господар
на сърцето и на всичката ми цялост.
..и понякога , когато вечер е
и е доста късно
се разтварям в твоят аромат ,
който из стените се е вкопчил
моят личен афродизиак .
и не знам ,
така си ми вълшебен
че се чувствам , някак не на място
странна и обтегната
като пружинка някаква.
и от всички тези редове
исках да ти кажа само
че те обичам
и че след всички мои бури , виелици и снегове
цялото ми лято твое е.

:* (:

Trials of the past



Ако лятото на мечтите ти
някога се износи
то почакай следващата пролет
за да разцъфтят извън себе си.
ако извън болката ми
нямаше друго освен още болка
най вероятно бих се самоизкривила
бих се обсебила в собственото ми огледало
бих се обесила
бих се умъртвила
бих разчупила болката
докато аз не се превърна в нея.
липсата , разпростираше пръстите си
от гранит и студ
върху ледената ми плът и гореше от студ.
бях едно огнище и не тлеех
въглените ми ги хвана слана
само когато влизах обратно
в собствената си мъка
усещах , и крещях , и дерях - кожата си ,
чупех кокалите си
още болка , за да не усещам старата..
отвратителна зима
с вкус на тамян
само че не прогони
собствените ми демони
поне се научих да ги държа на каишка.
боли ме , защото те няма..
защо те няма.
защо..?


"И когато търся теб , намирам само спомени.."

yesterday.




в съзнанието ми днес
настъпила е зима
снежинките в нея , отброяват
ми времето
и чувствам се толкова малка ,
толкова лесно ранима
чувствам сякаш
ще се разпадна - от напрежението.
стените ми нашироко си разговарят ,
и на високо
всеки спомен , като пирон ми се забива
и нищо не може да се сравни
с навечерието , в което
от студ , душата ми остава травмирана.
не ме научиха , как след това дъно да се изправя
не ме научиха и как да гледам усмихнат живота
само липсата дупка по - дълбока в мене копае
лишавам се от сила и воля.
лишавам се от глас и от мисъл
от сянка дори ,
от хронология
от днес не съм линейна
ами някак съм извън нещата
извън границите си
и рамките
и себе си
извън развоя..
.. на събитията
и на хората
всичко си е същото ,
но не и в мен ,
където съм плод на изнемогата
имагинарна съм сама
сама по всичкото
сама по думи , снимки и твоят шепот ,
защото знам , че колкото да хапя устните
и да ме боли
не ще се върнеш
нивга
вече..

Kiss the sky



големите момичета не плачели - казват
свикнали са да са винаги възпитани
свикнали са през зъби да си стискат болките
и да не си окуражават грешките ..
да не ги галят по милите главици
да не се вслушват във фалшивите им думи
да не си разказват надеждите , копнежите
и също така да спрат да вярват в приказки чудни.
изобщо пълен списък , свитък с много да и не-та
какво трябва и точно обратното
и пак се казва , че големите момичета не плачат
те са силни , приглушени са техните туптежи и вяра..
Пък аз голяма съм
обаче още плача
и трудно ми е да преглъщам си сълзите
пък аз голяма съм
но съм още вятър
и бягам , щом усетя някой до себе си.
и още вярвам в приказки
такъв ров изкопала съм пред мене
и пълен с лоши думи и стъклени стени
на никой не показвам небето си.
скрила съм го с черни облаци
и пазят го , проклети и остри светкавици.
и бягам , и бягам далеч ,защото нямам никакви граници..
толкова съм недопустима
превърнала съм се в тотално недопускане
наобратно са ми страниците ако съм книга
и също толкова наобратно бие сърцето ми..



"It's not too late to keep the world from dying
It's not too late to spread the love you have
One day when we are ready for crying
One day I know we'll all be there"