Dragon chasers




Понякога когато има само тишина
и часовникът тихо тиктака
скривам се вътре в себе си
така сама
и прекършвам си ребрата..
а под тях едно самотно сърце
портокалово , механично и чака
пълно със думи , мастило , смола
за цялост
а не за украса..
а декември отвън си бучи
заскрежа ми чак до стъклата
не стига , че с мъгли ми тежи
и на студено ми мирише косата..
не стига , че го нося за шал
и превърнала съм се в начумерена зима
красива е отвън
а от вътре мълчи
и в себе си на топчица се свива..
когато цялата имам вкус на хлад
и когато съм още гладна
но не за храна , а за бряг
на който ще бъда достатъчна.
и ти ще ме видиш , истинската мен
онова прекрасно златно лято
ще видиш не сняг , ами криле
ще видиш приказка , но не кошмарност
защото знам , какво показвам винаги
но има пластове , хиляди , купища
а без тях , съм какво -
чудновато малко безумие
оставам само
по думи
по плът
по чувства
и нищичко повече
когато ме гледаш , не виждаш , защо ?
а пък цялата съм тук
и съм някак наистина..