my heart skips a beat




думите ми са пръст
думите ми са барут
думите ми са зареден пистолет
един магнум 44ти калибър
с който се разстрелвам
толкова пъти ,
че не знам как още живея.
дишам наобратно
и съществувам като един
развален часовник
тиктакам , стрелките се въртят
и поне два пъти в денят съм правилна.
сърцето ми има камера , да!
има предсърдия , да!
и вътре има само лед
само зима
само студ
не изтласка кръв, само болка.
24/7 вливайки се в кръвта,
разпространявайки я , като проклета болест ,
заразявайки всичките ми органи с нея.
Мозъкът ми страда също,
съзнанието ми е в криза
на ръба си е
и би се самоизвадило,
самата аз бих се
саморазпарчетосала.
всички късове бих изгорила
всяка част погребала
и така със зората на новият ден
ще започне
новата ми смърт
все така отначало..