Love me the right way




искам да се саморазкъсам
самоизям
и да изплюя парчетата ненужни после
и без това всеки друг го прави
защо и аз да не си го позволя.
Запълвам съзнанието и времето си
с хора
които не чувствам
на които говоря
но никога не чуват истинският смисъл на думите ми.
Целувам устни , които не усещам
прегърщат ме
желаят ме
имат ме
какво имат ?
създанието без пулс
без дихание
създанието с безкраен глад.
Гладна съм
и ме преследва онзи тип глад ,
който не мога да задоволя
нито с хора , нито с думи
нито с погледи или светофари
малка кола съм в големият поток
малка рибка в огромният океан
и всичко това докато не се разгърна
сама по себе си в такъв
не погълна нечии свят
и после се чувствам доволна
заради болката която причинявам
и щетета която нанасям.
Аз съм безскрупулна
аз се мразя
и после се обичам
аз си хапя устните до кръв
за да усетя , че още я имам
че не съм някакво мекотело
че може да почувствам болка
различна от онази саморазрушителна крайност
върлуваща , като проклета чума
из вътрешностите ми
из органите
през които поетично чувствам
но само наужким..
истината е че отдавна
спрях да бъда
и сега живея
в жалката си обвивка
на онова което можеше да бъда..
погребвам се хиляди пъти на ден
и никога не е достатъчно
колко по мъртва може да стана?!!?!?!?