Passive




оплитам се във рамките на нищото
на спомените
и отминалите думи
в които имаше искрица чувственост
и доза вяра ,без илюзии
когато шепота ми
беше повече от вятър
минаващ и посичащ , шепа шума
и не бях толкова блуждаеща
не бях безумна , изпълнена с безумия..
а те вече са ми и въздуха и всичкото
и сънищата
и прегръдките
и чувствата
и онази непривична за самата мен
наивност
която ме обрича на проклетото му нищо..
и бягам
и галопирам
и се скитам
скитница в самата ми есенция
скитница и навсякъде прозирам...
цялото ми тяло
е покрито със пробойни
резултат от остри думи
и жестоки хора
обаче някак са невидими
и само аз ги чувствам и изболвам..
и някак нямам сили даже и
да я усещам болката
преобърнала съм се
в една жестока , безмилостна апатия
нагоре и надолу все я чувствам
а най безкрупулна ме ръчка
във ребрата ми
а от ляво , няма нищо
там стои една безчувственост..
изгаснал пламък
кривост и навъсеност..


"ЕДИН ДЕН нещастието влезе в моя живот
и аз като глупак така и
не можах повече да го прогоня от там..."