Iris




И някак си , не мога да обичам вече никак
заключих си обичането някъде в кутия
и превърнах се от Петя ,в просто призрак
спрях да изговарям думите , само умея да ги трия..
и какво ми остава във този Ноември
освен да бягам
освен да бъда всичко което не съм
а аз съм нищо , от това ,което казват
всичко друго , останалото , съм...
изглежда винаги ще съм просто не обичане
просто сянка , просто празен смях
колко пъти себе си изплаках
и още имам сълзи и още имам плач..
и още имам от онези болки - неутешимите
които ме ръчкат без жал
които света ми превръщат в пустиня
денят ми във нощ
сънят във комшмар..

(до себе си) а.к.а schizophrenical

Колко , колко , колко пъти , Петя?
колко още хора и мечти
ще изгубиш , ще изчезнат
колко образи , колко "любови" и дни
в търсене на Онзи,
който не съществува
т.е не е съществен в собствената си илюзия
не е естествен и го няма
към тъгата поредната прелюдия..
за да си докажеш ,
че можеш да си повече себе си
колко трябва пъти да се отказваш да обичаш
питам себе си питам и другата в мене
питам и оставам все толкова объркана..
все толкова побъркана
все толкова на края
все толкова изгубена
все толкова маскирана
хелоуин мина , но маската в мен
остана залепнала
и в собственото ми лице , превърнала се..


p.s Another one bites the dust..