Living each day like you're already dead...





Боли..
поредната нощ , ден , седмица
боли ме и на никой даже не му пука.
Докога да се доверявам и да ме боли боли боли
доколко още ще мога да издържа това непрекъснато разкъсване
боли ме и се чувствам мъртва а физически още съм жива.
Преживявам поредната късна зима в себе си а вече е пролет
преживявам поредното умиране в себе си
не мога да умиря нуждата ,
не мога да спра болката
не мога даже да живея
всичко е една непрекъсната линия
която разкъсва цялото ми същество
превръщам се в призрак
и няма думи които да ме утешат
в мене бушават урагани и помитат бежалостно всичко
сърцето ми е вулкан и бълва гнило , бълва лъжи , бълва още сълзи
ТО ПЛАЧЕ
ВИКА
КРЕЩИ
СТРАДА
тъне в една агония
би се саморазбило
но няма бряг , то е един самотен кораб из нечии океан
океана на скапаните ми сълзи
океана в който се борих
и се молих на вълните да не ме пометат..
сега съм нищожна и малка
взираща се в собствените си рани
но не можеща да спре кървенето.

Всички сте такива , всички скапани хора
взимате ми всичко и душата даже и накрая казвате , че представяш ли си не сте го искали
аз съм била виновна , понеже нали съм толкова наивна.
Ето ме каква съм - безпредметна
собственост на страх и болки , на тъга и самота.
вече нямам думи , нямам сълзи
само едно главоболие
само едно изтощение

"just live and breath try not to die again"

ами ако вече съм умряла
дишам
но всъщост вдишвам още мрак и мъгла
която ме обковава..
съжалявам
мразя ви