Torn




"Thats whats going on, nothings fine Im torn

Im all out of faith, this is how I feel
Im cold and I am shamed lying naked on the floor
Illusion never changed into something real
Im wide awake and I can see the perfect sky is torn
Youre a little late, Im already torn"


Капки от дъжд променят ме
стичат се по лицето ми
и се сливат с болките ми
попиват в болните места
но раните не зарастват.

затварям прозорците
и даже дърпам завесите
свивам се
и тихо дишам в полумрака.
изцедена съм от към усмивки
скъсана съм по всички шевове
и колкото и да бъда зашивана
винаги има някой
готов да ме разкъса
да разкъса нишките
да посипе сол в болежката
и аз като диво животно
да стена и да вия.

Вия като вълк
пея своята тъжна песен
представям я на света
само че той не се интересува
той не иска да знае.
В душата ми е пълно с вълци
жалкото е че всичките са единаци.
Всеки сам за себе си се бори
и разкъсва другите
и те всичките са наранени.

Не мога да понасям безразличието
накрая и аз съм апатична
избухлива и хапеща въздуха
не , не ви ща скапания въздух пичове.
Нека по добре мъртва
да бродя по костеливия път
напукан и изсмукан отвсякъде
поне по нещо си приличаме.

Предполагам и на него му е някак самотно
късно вечер
когато хората си тръгнат от него...
а те винаги си тръгват
и винаги не оставят нищо друго в тебе
освен смут , болка и много рани.
А на някой пука ли му
колко време трябва за да зарастнат
и как трудно зарастват?

И нима идеята е в това да страдаш
и да си чувстваш счупен всеки шибан кокал
и нека съм ценична
нека омърсеното ми поведение да е грубо
писна ми да живея за утре
с днес свършва утрето
и ми писна да чакам
дъжда да вали из пустинята.

Ето те пред мене , до мен - така близко
а си на стотици хиляди километри
и не знам как да чувствам
какво да чувствам
НАУЧЕТЕ МЕ БЕ
научете ме как????
всяка болка наранява плътта бе
всеки звук унищожава нервите
всяка твоя дума е като остър нож
неумишлено ме пречупваш по всеки параграф
и аз говоря
а дори не ме слушаш
не ти не чуваш
не се заслушваш нощем в
вълчият вой нали?