Across twenty six winters?

Поредната безсънна нощ , напоследък сънувам само кошмари и се буда потна
и стресната от случващото се в главата ми.
От какво съм болна , каква е диагнозата ми ,
нормална - луда? къде се намира точно границата между тези понятия. Къде
съм аз , къде е моята граница.
Една шизофрения , полепваща по ръбовете на всеки кът от мозъка ми , на всеки ръб
от тялото ми , по всеки нокът , по всеки кичур идеално пасваща.
Те не я виждаха - беше им по лесно. Те не говореха за нея - беше най добрия изход ,
те ме съдеха - беше най доброто решение , те не бяха мен - не знаеха какво ми е?
Те всичките виждаха една външност и тяло за еднократна употреба ,
гавреха се с мислите ми , караха ме да искам да не чувствам , защото си мислех , че така би
бил един много по лесен живот , изкарваха страхливото ми аз на повърхността
и най жалкото от всичко това беше , че аз им позволявах да го правят ,
понеже ми беше прекалено страшно и несигурно да ровя из дълбините на себе си ,
да намеря себе си..и се изгубих , лутах се дълги нощи , нощи като тази и като предишната
и знам какво е да искаш да умреш и колко трудно е да се усмихваш на тях , за да им докажеш
че си като тях с единствената разлика в това , че ти просто не се вписваш в тяхните представи
за нормалност , не спазваш техните стериотипи , техните морални наужкем ценности.
Пиех с надеждата да удавя душата си , пишех с идеята да изцедя целият този негативизъм
вътре в мен , нагрубявах за да не се домогнат до моята душевност , наранявах
за да не се вгледат в мойте рани.А ти искаш ли да ти ги покажа??? Би ли ги излекувал ,
би ли се опитал да бъдеш с едно напълно лудо и в същото време нормално момиче.
Във всеки от нас се крие по един луд за връзване и другият , който се опитва да е нормален
за да може да се впише , да се впише там някъде в светът им , да е като тях ,
но странното е че той действително е като тях или поне външно.
И аз се наранявах външно за да прикрия вътрешните си рани ,
казвах че нямам мечти и всички те са счупени , за да не ми ги откраднат
спирах да дишам , за да се почувствам поне малко мъртва ..
и всеки следващ ден губех по малко от собствената си същност
и се превръщах в един неодушевен предмет .
Страх ме беше да обичам , и се пазех от тази му любов..но колкото и да е пазиш тя не пита.
Всеки , който обичах или умишлено се отдръпвах от него или той си тръгваше от мен.
Когато се чудиш как да ме приемеш с тези мой странности , замисли се че просто не искам
да те изгубя , не те имам за вещ , нито за моя собственост - просто с тебе винаги съм се чувствала по различна.
Разхождах се из календара и си спомнях за всеки ден пропит с тъга и усещах едно порастване в себе си
всичките тия гадости дълбоко попити в плътта ми си казваха думата , но се надрастват
и важното е да имаш желанието да живееш с идеята , че не те е страх
че можеш да обичаш , че можеш да се довериш..
Дори и с мойте различни настроения , често променящи се и мойта двойнствена същност
се запитай защо го правя..
и не си отивай , не си..