And it's been awhile


Ето ме там проправяйки си път през мрачината стаила се в душата ми и мъчейки се да пусна лъчите на слънцето в себе си.
Ето ме там в далечината , поспряла и замислена - дишаща катран , бореща се с призраците си.
Ето ме там на ръба , разперила ръце , готова да полети , но не ме е страх да падна , защото ти си там и знам че би ме хванал.
Ето ме там ходейки боса в морето , усещайки всяка песачинка , всяко камъче , всяко едно ръбче и този път не се чувствам крива .
Ето ме там където вярвам , че за пръв път се усмихвам истински.
Ето ме там където съм с теб и в този момент - всяко едно нещо ми е незначително.

Колко хиляди километра навъртях , чувствам се почти като самотна кола , пореща пустоща или така наречената магистрала на животът , чувствам се като вълна точно преди да се разбие , набирам скорост , завъртънето ми е перфектно и накрая се разбивам в брега и отново събирам сили за да стана голяма и силна , но този път не искам да мисля за разбиването , а по скоро за израстването .
Виждаш ли , колкото по разнебитена съм , толкова повече се чувствам израстнала във който и аспект да го погледнеш , болката малко или много те учи да надрастнеш чувството на болка или вече може би свикнах да ме боли или просто не ми пука.
Преди бях слепец и се лутах , само и само с единственото желание да вида един скапан слънчев лъч - а те през цялото време са били пред мене - един след друг , а аз все така сляпо ги игнорирах и се бях самовглъбила в собствената си мизерност , някак си достатъчно призраци ме преследваха , точно като всеки друг детински страх спрях да вярвам в тях , спрях да се страхувам , защото знам че всичко което имам е едното ми единствено тяло , единия скапан момент и от мен и само и единствено от мен зависи дали ще му се радвам или не , в крайна сметка човешкият живот не е безкрайно дълъг та нека поне си го живея в хармония.

След хиляди стъпки , хиляди дни ти си първият
първият на който позволявам да ме докосва по белезите
да ме целува по болежките
и някак на сляпо отново се доверявам
дори не знам защо - чувствата отново ме подтикват към глупости
но в същото време не смятам , че греша.
След толкова дни ти си първият
който изпълва душата ми с звукове ,
който кара кожата ми да иска да се съблече
и да остана гола пред теб - само едната плът ,
чисто истинска , без маска
без фалш
без каквито и да е игрички.
След толкова дни само ти
успя да подредиш хаоса ми
да изцедиш хлада ми
да укротиш глада ми
да укротиш съществото в мен ,
което е агресивно
което е изпълнено с омраза
което го е страх.

друг такъв не помня
да съм срещала..

след толкова дни
не се роня и не треперя
защото пръстите ти ме докосват
с нежността на пролеттният вятър ,
който грациозно гали първите листа
по дърветата , без да ги нарани
без да ги обрули.

след тежката зима
само ти без страх
се потопи из моя мрак
облече се в него
и го обели като ненужен пласт кожа.


едно време дишах страх , сега вдишвам надежда..страх ме беше да заспя и винаги будна очаквах нов катаклизъм да се стовари върху така или иначе разнебитената ми повърхнина ..
нощите стоях в очакване , на някой , на нечии глас , който да ме повика някъде от мрака и да ме спаси от собствените ми демони
сега знам че трябва да се изправям сама срещу тях , за да мога да ги преборя
изгревите ги изпусках с плътно затворени клепачи , от страх да не ми изгори ириса , от страх да не би да се доверя на някой..
малко по малко пораствам и виждам как самият страх ме разрушава
не знам колко подходящ си за мен или колко може би съм наивна
нито знам какво би се случило
знам че не ме е страх от теб
знам че се вслушваш в мен
знам че усещаш диханието ми когато те прегърна
знам знам знам
знам че мога да бъда себе си без да се страхувам!

лазурени облаци за закуска
слънчевата ти усмивка за успокоение
сгърчването в обятията ти - сигурност
и нищо друго не искам вече.



"It's been awhile
Since I could hold my head up high
Since I first saw you
Since I could stand on my own two feet again
Since I could call you
But everything I can't
remember as fucked up as it
all may seem the consequences
that I've rendered I've stretched
myself beyond my means

It's been awhile
Since I could say that I wasn't addicted
Since I could say I love myself as well
Since I've gone and fucked things
up just like I always do
But all that shit seems to
disappear when I'm with you"