Better Stay Away?


Всичко ми е една безкрайна гора
и същевременно пустош.
Обикалям безметежно и се износвам по шевовете
дишам прах и ми е писнало от хора
храня се с недоизказани слова и скрити погледи
втръсна ми да съм наивна , всичко се изчерва до едното поредно вдишване.
и хората : ?
Еднакви - бързащи , умислени
еднакви - докато те лъжат , докато бягат от теб ..
еднакво - обременяват и после изчезват
еднакво ги допуксам до себе си и ме нараняват
и ме боли бе?!

скубя си косите
и по дробовете си усещам
как в тях са попити хиляди лъжи.
имам нужда
нужда да си до мене сега.

писна ми да ви вярвам
ето ме изгубена и кървяща вътрешно
не мога да си позволя това крайно външно скършване
не мога да си позволя да ме видят отново слаба!
НЕ , ще си изиграя представлението до край.

чувствам как стъпвам все по нестабилно
по заледеното небе
едно крещящо пропадне
една неизбежна криза
нервите ми са протрити
от толкова свирене по тях
не , това не ви е скапана китара.

чувствам се цинична
сякаш цялата привидна красота
се е изпарила от мен
чувствам ледените капки
да барабанят по голият ми гръб
нощем се опитвам да говоря
но всички ме гледат неразбиращо
не говоря с думи
а само с онези душевни състояния
и имам чувството че никой не разбира
всеки се прави че му пука
и това фалшиво интересуване
след като веднъж те изоставят какво
да вярваш на всеки ли трябва..?

Ето ме в нищото
не зная къде ще отида
дали някой ще има там
поредното лутане
из мрачните дълбини на нищетата
на едните терзания
на едната пустош - гора
изпепеляващо ми действа самотата
самопоглъща ме или може би сама го правя.

седи си там някаква мъка
навътре в ириса
и не мога да я изплача
усещам я като прашинка - така дразнеща
и говоря грубо на стените
пиша , не деря с нокти
СТОЙ ДАЛЕЧЕ?
иде ми да го крещя
а всъщност значи
ела по близо..

двусмислени знаци
грешно ги разбират
грешно ги чувствам
накрая аз съм грешна
и всичко се повтаря отначало.

играя си със стрелките на часовника
и се мъча поне веднъж да не съм
част от цялта тази паралелност
правя дупки в реалността си
и си измислям мой свят..
тровя се в шизофрения
и се оплитам в паяжини с мрак.

непривично вкусвам
поредната горчива доза кафе
и знам че нямам нужда от повече горчиво
но пия с надеждата
от толкова много горчилка
сладкото да дойде по бързо..