Валежно хладно утро..


Уморена в далечният си смисъл
и тиха в близкия ,
поддавам се на измръзването
и не чувствам кухото си тяло.
Напукаха се дробовете
и трудно дишах ,
но не научи ме да бъда по добра.

Бледа светлина от лампата
и аз като пеперуда в клетка
не знаех защо нито как
съм попаднала там.
Изобщо ме е нямало преди
изобщо не съм виждала
не съм чувала
била съм илюзия.

Не мога да си позволя
незнанието ,
нито несъществуването.
Всичко е толкова
несъществено .

Ще ме събудиш ли
от моите мечти и блянове
ще ми кажеш ли ,
че не е истинско
ще ме докоснеш ли?
Хлъзгава , гладка кожа
студена - лед , измръзнала.

Всички очакваха нещо от мен
напразни очакваня и надежди ,
не ги хранете ,
аз отдавна спрях да бъда човек ,
в който да влагат нещо..

Прекосявам гордостта си
и затъпявам остротата
на душата ми .
Изгарям вътрешно ,
а нагледно съм измръзнала?

Отчаянието се е впило в косите ми
умирах за болното съзнание
и се раждах отново за да страдам
всичко беше трудно и болезнено ,
а може би затова си струваше..