Не можех да оценя пеперудата
докато не излетя от ръцете ми
така и те не можеше да оцениш мен
трябваше ли да ме загубиш?
Толкова ли отчаяно го търсеше,
мразех да плача
презирах се и бях прозрачна.

Изстинало вдишване
и хиляди бледи копия
на една по щастлива аз
но даже и щастието беше блудкаво
и някак не истинско.

Един кръг в който не спирах да се губя
и да се преоткривам
една ръка която чаках
да ме погали
но тя никога не достигаше до лицето ми.
Наводнения и течове , пробойни
проби ме , проби съществото ми.
Перфорира ме като билет
за еднократна употреба
и след това ме изхвърли.

Аз обаче не може да изхвърля
чувствата си
нито усмивката ти
в която се разбивах
и бях усмихната.

Спъвах се в собствената си сянка
и се губех из ъглите
на собственият ми мрачен свят
който създадох
в който ти бе лъча надежда
който сега го няма.

Катастрофирах
срязах си плътта
и оставях кървави дири
нямах време
за розови мечти ,
писна ми да мечтая.

Писна ми да съм безлика
безразлична и куха
от към съзнанието си
изпразнено от мисли
куха от сърцето ми
което се пръскаше по
шевовете си от любов,
която ти така и не оцени.

Позволих си един сън ,
за който ти не беше готов
изгуби ме , в тъмната ми стая
болна съм , там в мрака
ще остане заключено
момичето с най тъжните очи
тръгвай си...